На 12.01.2007г открих, че съм бременна. Голямо щастие беше, тъй като доста време вече, не се бяхме пазили, а резултат-никакъв. Гледах тестчето на "Surecheck"с пълни от сълзи, радостни очи и подскачах из стаята. Бях бременна! Най-после! Цяла седмица не стъпвах по земята, летях и мечтаех за октомври месец-бебето щеше да се роди, в месеца, в който и самата аз бях родена! Съдба! След което един ден, до като бях на работа, прокървих и изпаднах в паника. Веднага отидох до АГ "Тина Киркова". Установиха, че разкритие няма, но ме оставиха за престой. Започнаха се 3 пъти дневно инжекции с "Папаварин", системи с Магнезий...и адски страх, да оцелеете и този ден. Някак, неусетно чувството за Аз се изпари....Вече имаше само То. То да е добре...То да оцелее...с Него да се гушнем някой ден.....Кървенето спря-имала съм отлепване на плацентата и след известно време ме пуснаха. Животът върна обичайните си обороти, макар, че всяка болка в долната част на корема, ме хвърляше в адска паника. Пиех си чинно шепата с хапове и посрещах всеки пореден ден с облекчение. Гинеколожката ми обясни, че имам изместване на матката към таза и поради тази причина, жени като нас, забременявали по-трудно. Увери ме, че бебето с тежестта си, ще я обърне и за него няма проблем. Нямаше....известно време. Април месец-отново кръв. Същият страх, същата адска болка и отново в "Тина Киркова". Отново инжекциите, не можехме да лежим нормално от подутите места, където пробиваха мускула. Акушерките ни жалеха, докторите....ни приемаха като парче месо. До мене, циганки уговаряха, в кой дом ще оставят бебетата след раждането, а аз стисках зъби и броях дните. При едно от свижданията, майка ми подхвърли случайно: "Навремето и аз карах проблемна бременност, маме, обаче имахме късмет, че и двамата с баща ти, сме отрицателна кръвна група, та не се наложи да ти сменят кръвта..." Моля?! За пръв път чух, че RH-то ми било отрицателно, 26 съзнателни години, бях мислела, че съм положителна. Четох в разни книжки, че при положителен баща и отрицателна майка, се правят специални изследвания за антитела. Увериха ме, че за мен било твърде рано..Мъжът ми идваше в почивките между двете си работи и с подути за сън очи, ми носеше милия, единствените неща, които ядях- таратор и кисели краставички. Уверих го, че ще имаме син...Знаех го. Даже го кръстихме...Калоян. На 26.04.2007г. ,вечерта почуствах адски болки в корема. Обадих се на мъжа си и му казах, че става нещо страшно. Препоръча ми да легна и ако има нещо да търся лекари. В банята, видях, че от мен отново тече кръв и се паникьосах. Отидох до акушерската стая и им обясних, че имам контракции и силно кръвотечение. Накараха ме да си сваля гащите и отсякоха: "Малко е"!Ами да...то изтече в банята...Все пак, пратиха някаква млада докторица. Жената отсече: Бъбречна криза! Даде ми хапове и ме посъветва да лежа и да си трая...Щяло да мине. Към 1,00 нощес, усетих, че се напикавам...Погледнах си долнището на пижамата-подгизнало от кръв. Корема ми се свиваше и отпускаше в най-адските болки, които бях чувствала...и леглото потъна в кръв. Стисках зъби и хапех таблата на леглото, за да не крещя..около мен имаше и други бременни, не исках да ги плаша. Накрая, не издържах и станах, отидох до акушерките, почуках, отвориха и попитах: "Тая кръв стига ли?" Веднага ме метнаха на магарето, дойде мъж, докторката с диагнозата за бъбреците и една санитарка. По погледите им разбрах, че е началото на края...Докторицата с виновен глас, каза на мъжа-оказа се, че бил анестезиолог, че ми е дала да пия вода..Викнаха още една санитарка, двете ме натиснаха на леглото и ме държаха, до като стажантката ме стържеше с кюретата. Приличат на игли за плетене и просто те разкъсват от вътре. Оня ме гледаше с празен поглед, а аз два пъти припадах на масата от болка. Оказа се, че вакуум машината им не работи добре и ме чистеха от остатъците близо час. Едната санитарка се просълзи...:"Горката...милата ми героиня..."Аз, някъде там, между небето и земята, тихо ги молех да ме приспят...завинаги. Стъргаха, драха...натискаха, чистиха..и накрая ги чух, че си говорят да запишат за протокола, че бебето е момче. И тогава умрях. Моят мечтан син, лежеше на късчета долу в леген...толкова желан и мечтан. Част от душата ми, си отиде завинаги с него. За да доведе кошмарите. Към 3,00 часа ме метнаха на едно легло и при цялата кръвозагуба, не ми преляха и един милилитър глюкоза, а на другия ден, след преглед ми дадоха да разпиша, че съм била под пълна упойка и ми казаха, че трябва да си вървя. Попитах за инжекцията, която се слага задължително на "отрицателни" жени като мен, за да нямат проблем със следваща бременност. Питаха, от къде знам, че съм отрицателна...! "На кафе гледам"-изсъсках, два месеца лежа при вас, а вие не знаете каква кръвна група съм! Отговориха, че нямат в наличност инжекцията /отпускана от НЗОК!!!/ и ме посъветваха да си я купя, защото имам срок за поставянето и, ако ме изпишат, не носят отговорност. Викнах мои приятели...половин ден обикаляха София да намерят "Анти D гама глобулин" и не! Нямаше я в аптеките и това е! Производители, вносители...всички гледаха виновно надолу. Най-накрая я намериха ...в аптеката срешу "Тина Киркова", на цена 200 лв. Иначе, беше около 60-70лв. Но какво значение имат парите в такъв случай?!? Купиха ми я..и поне това свършиха в болницата. Обясниха ми, че нямат генетична лаборатория, в която да направят изследване, защо съм отхвърлила плода..и само един Господ знае. Само в "Майчин дом" имало...Две години след това, аз още не съм бременна. Слагаха ми диагнози-миоми, скъсена шийка на матката и куп други...Само кошмарите още са същите и празните погледи на лекарите в болницата....Защото за тях ти си случай като всеки друг, те са видели много. Твоят Калоян, в оня леген е просто....парче месо.
News 
Site map 
SitemapIndex 
RSS Feed