Любов от разстояние

Интернет промени животът на всички нас. Форуми и чатове, скайпове и айсикюта- виртуалната комуникация влетя и отвя всичко останало. В един сериал, герой каза нещо от сорта на: "Компютрите отнеха общуването между хората. Те седнаха зад машините и забравиха да се обичат". Всъщност, виртуална или реална, комуникацията си е комуникация. Дали ще говориш или пишеш с човека отсреща, няма особено голяма разлика. Емотиконите до известна степен заместиха истинските емоции и се започна едно безкрайно чатене...И като във всяко друго общуване, дойде ред на виртуалната любов. Размяна на снимки, клетви за любов и взаимна вярност..Възможна ли е такава любов? Не е ли малко, като да гледаш през витрина-виждаш, но не можеш да пипнеш? И колко дълго, биха издържали подобни чувства от разстояние? Месец, два...Приятелството може да бъде поддържано и без физически контакт, но каква любов е, тази без консумация? Може ли да обичаш човек, без да си усетил физическо привличане, топлината на тялото му и миризмата му? Разбира се, има връзки, които търпят развитие- Той и Тя се срещат, харесват се и се женят. Понякога дори се получава. Но да обичаш някого с месеци, дори години, само виртуално...не е ли това една огромна илюзия? Лъжеш първо себе си, а после и човека отсреща. И най-важното, не даваш възможност за възникване и поддържане на истинска връзка. Някои жени, в самотата си са склонни да се вкопчват в партньора си, губят представа за реалността и заживяват в химерата на виртуалната любов. До такава степен се губят в нея, че престават да изпълняват рутинни ежедневни действия, погълнати от мисълта да се видят с любимия в чата. Дори написано, звучи нездравословно. Тази картонена кула ще се срути при най-малкия вятър и ще остави само пустош и едно разбито сърце. Езикът на тялото е това, което колкото и да се мъчим и да опитваме да убием с технологии, винаги ще бъде от първостепенна важност за едно нормално общуване. Любовта от разстояние, все още си остава перпетуум мобиле и колкото по-рано го разберем, толкова по-лесно ще се отървем....

[http://www.youtube.com/watch?v=NkRhc2bF83U]

така си е , езикът на тялото е важно нещо , като тръгна да се разхождам из морската градина и покрай мен минават красиво разсъблечени каки и си викам "глей само какви удивителни , какви препинателни знаци , ох на батко запетайките,само да ми паднат"

Няма такъв филм...това е една от илюзиите, които сами си причиняваме