Изгубени в превода

Случвало ли ви се е, да кажете нещо с най-добри намерения, а от отсрещната страна да ви реагират обидено и дори да се стигне до конфликт? Вместо да изпишете вежди, избождате очи? Получава се най-често при двусмислен характер на изявлението, при не добре структуриран израз, използване на прекалено много метафори или завоалиране. Ентусиазмът също спомага за грешно представена теза или аргументи и до като се усетиш- вече си омазал цялата работа.  Пътят към Ада е постлан с добри намерения..Лошото е, че понякога може даже да не ти дадат шанс, да обясниш поведението си. Има обидчиви хора, които се "грабват" от казаното и го приемат на прима виста...Дето се вика, върви обяснявай после, че нямаш сестра....Комуникацията между хората е много сложно понятие, всъщност, дори умение. Някои умеят да боравят с думите добре, други никак...При всички случаи спонтанната реакция, не винаги е най-правилната. Желателно е, да се даде възможност за изясняване на възникналата ситуация, най-малкото, защото не се знае, кога самите ние можем да попаднем в нея. Диалогът е онова средство за общуване, което винаги изисква поне двама участника и чрез изслушване на аргументите на противника, се стига до правилното решение. Всеки може да реагира първично и спонтанно...но заслужава ли си? Като се изгубим в превода, не губим ли и още нещо, заради наранено достойнство? Приятел, близък..или дори част от себе си. Нараненото Его е наистина твърде упорито и емоционално, ината му е способен да блокира напълно всякакви опити за първоначално създаденото впечатление. Изисква се силна воля, за да преодолееш първо себе си и след това, да се опиташ да видиш и другата страна на медала. Дали  мъжете или жените по-често реагират първосигнално, е трудно да се каже. И при двата пола има изразена горделивост, и двата пола понякога първо говорят, после мислят...Вярвам, че ако наистина държим на човека, който ни е обидил, все пак можем да направим компромис и да изслушаме доводите му. От своя страна, той трябва съвсем спокойно и бавно да се опита да обясни, без излишен мелодраматизъм и извинения. В крайна сметка, хора сме..и грешим, нищо човешко, не ни е чуждо....

в такива случаи ... обяснявам , че съжалявам за постъпката си ..
извинявам се и обяснявам не двусмислено и не по заобиколен начин
колко голяма нужда имам от човека които съм засегнал или обидил ..
и пак не е гаранция че ще ми простят ... но знам ,
че съм направил всичко на което съм способен и така съвеста ми си почива ..
защото друго не може да се направи ...времето назад не може да се върне
и да се поправи стореното не можем .. колкото и да ни се иска

Мисля, че правилно постъпваш..Марси, а и наистина, повече от това, надали има какво да се направи