СиВ сити

Или защо хората от малките градове, са по щастливи от тези в големите? Не казвам, че Стара Загора е малък град, но няма да забравя думите на един заралия: "Не бих могъл да живея в град като София. Вие сте умни, интелигентни и амбициозни - вършите всичко на екс, дори ходите по-бързо от нас. Имам чувството, че целия ви живот минава по-скоростно, остава ли ви време, да се обърнете и да видите какво пропускате?"Дали е прав? Знам ли, на мен ми изглежда нормално, аз винаги съм живяла тук. Вкопчена във волана, натискайки нервно клаксон в поредното задръстване, изминавайки повече от 15км в едната посока, за да ида на работа. С три мобилни телефона, по които често говоря успоредно: "Здрасти, как си, не мога тази седмица, заета съм, хайде другата да се видим..." С какво толкова съм заета вечер? Ами просто убита от работа, не ми се кара още 15км за да ида да пия една бира с някого. Разстоянията са големи и ни делят. Хората в малките населени места, нямат тази грижа. Те са през две къщи най-много и използват всеки случай, за да бъдат заедно. Те ще идат и ще се върнат пеш. И са някак по-спокойни и уравновесени, въпреки, че има безработица и, че заплащането им е по-ниско. Те умеят да се веселят повече, въпреки, че ако ги питаш- ще кажат, че в техния град/село е скучно. По-дружелюбни са, по-гостоприемни, по-лъчезарни изобщо качества, които са присъщи повече на стадния инстинкт. В големите градове, най-често сме всеки за себе си. Вярно е, че там като кихнеш и цяло село разбира, но тук пък можеш и да си умреш- ще разберат чак, когато започне да мирише. Капанът на урбанизацията често пъти е еднопосочен. Жителите от малките градове, биха могли да живеят в големи, но обратното е много по-трудно. Означава ли това, че е по-лесно да си сам, от колкото в група? Как се преодолява егоцентричния стремеж на "големия" гражданин? В развитите страни, хората отдавна са схванали, че най-добре се живее по периферията, само ние още се бутаме да сме в Центъра. Щото едно е да кажеш, че живееш на "Витошка" и друго в "Дружба"...Надали на някой от Долно Камарци му пука, до мегдана ли е или на края на селото. Пътувала съм доста из България, но самата аз, не зная мога ли да живея в по-малко населено място. Където, ако се усмихнеш на някого на улицата, няма да те помислят за луд. Където, ако ти свърши захарта просто искаш назаем от съседа. И винаги си намират повод, да се съберат за едно "Наздраве".

Не бих си сменила местоживеенето... лудницата ми идва в повече след по - малко от 5-6 часа в нея. Друго си е да станеш 10мин. преди да ти започне работното време, да "нахлузиш" първото, което ти попадне пред очите, да измиеш зъбки и на бегом да стигнеш пред вратата на офиса, малко преди стрелката на часовника да е показала, че си закъснял. ..... Да ти се налага да се качиш в колата или да си хванеш такси, от мързел, да не повървиш 20 мин, за да отидеш да пиеш бира с приятели. Не бих си заменила спокойствието и възможността да се усмихвам на хората по улицата. Макар и градът в който живея да е в десетката по големина.

живял съм и в голям град...сега живея в малък
вярно, че ежедневието тук е едно такова монотонно...понякога ти дотяга и ти се иска да избягаш на някъде, но от друга страна е и приятно
както се казва по-горе в темата, всичко ти е на едно място...приятели, магазини, заведения и работата /не са на големи разстояния, можеш спокойно да си идеш и пеша/
но, ако ми се наложи...бих отишъл и в големия град...не ми е чуждо ежедневието там...а и се адаптирам доста бързо, към всякакви ситуации
но засега си предпочитам спокойствието

супер тема ..супер попадения


основните причини .. хората в големия град да не могат да разпускат
са :
на първо място парите ..... те тук по не стигат от колкото в провинцията ..
на второ място големите разтояния ....... час в едната посока и час на връщане ... само у път си си загубил свободното време ..
да не говорим , че за да се придвижиш ... ако си личния си автомобил ше идат поне 10 кинта ... ако е с такси 20
като се замислиш ако е всеки ден става цифра ... а няколко пъти на ден
аз у малкия град го пресичам на длъж и на шир с бързо ходене за 15 минути
колко му е да си видя другарите ..колко му е да ида да вида някой докъто е на работа и т.н
тука тва е абсурд ..
и на трето място .... тук в големия град големия избор играя лоша шега на хората ...
всеки е заложил некви критерии , които човек трябва да покрият хората с които може да дружи .. и точно от презумцията , че тук , всеки ден се срещаш с различни хора и избора е огромен .. и хората живеят в някакво очакване да се появи човек с който да си допаднат много .....и избират избират избират и си седят по сами ..... ебати самотните хора са в големия град ..
в малкия ..нямаш особено голям избор ... и кръга от хора с които ще излизаш е по скоро наложен ...щото просто няма такъв голям избор ...налага ти се да приемеш хората такива каквито са ..със всичките им недостатъци и плюсове ... и рано или късно се сближавате и започвате да си помагате ...
аз дойдох тука кариера да правя ..... но цената е много жестока
с нетърпение очаквам почивни дни в които да се видя със старите другари ,
но ......както се казва ...невиждани очи се забравят вече не сме си така близки .. преди се виждахме всеки ден ..ако не и по няколко пъти на ден ..а сега

най ми харесва в големия град , че селенията не се усеща толкова ....
няма ги турбо селяците които се пънат безспир и гледат лошо ... всеки се радва на макс на отдала се възможност за забава и избухва ... а не виж те ме кой съм аз
и да .... тук има повече амбициозни хора , но не бих казал , че са по умни ..
просто тук има по голям фронт да се развиваш и вървиш напред ..

ако живота днес е баланс на тяло дух и материя ...
софия не е най доброто място да постигнеш баланса ...
има големи дефицити в този град ..
но естествено и плюсове има ...

перфектния вариант е ... да живееш и печелиш добре в малкия град ..
а да харчиш и да се забавляваш в големия ..

Така е, Марси, ама колко хора могат да си го позволят Само баровците кака...за които разстоянието и финансите нищо не значат

така е кака

в малкия град има живот и за не баровците ,
но там тежкарите много дразнят


другото кофти тук е ,
че човек се изгубва в тълпата ..
неусетно ставаш незначителен ..
ставаш част от масата

у малкия град е много лесно да изпъкнеш ..
но до едно полужение и край ...разтеж повече не може да очакваш

оценяваш винаги това, което ти липсва ...
спокойствието на скуката или динамиката на стреса ...

Да ти кажа честно, аз съм сигурна, че в баланс между двете може би бих живяла най-добре, но като човек, който бързо се насища и доста експресивен по природа...се опасявам, че скуката по-скоро ще ме "затапи" като развитие

Не съм сигурна дали е само от мястото или от това в което сме се превърнали с времето. Тези дни се замислих, че по стечение на обстоятелствата с пет-шест човека от компанията в която се движим живеем в един квартал на 10 минути пеш един от друг С изключение на едната дружка с която се виждаме два-три пъти седмично, с другите не помня да съм се срещала това лято освен случайно И въртим по скайповете общо взето едни и същи приказки "Никакви не се обаждате", "Ми то и вие не се обаждате", "Трябва да се видим", "Ми да, трябва" и всеки е до там, включително и аз Далеч назад във времето останаха среднощните ходения на гости без предизвестие даже или паленето на колите посред нощ и пътуванията до Търново примерно, щото видиш ли некой знаел ма много хубава кръчма там


Не знам кога и как станахме такива Всеки живее концентриран в матрицата на собствените си проблеми

Ами как - постепенно, неусетно ...Винаги си намираш по още някой ежедневен проблем за решаване. Така неусетно изместваш приоритетите си и малко по малко самия се променяш. Човек може и да остане лъчезарен, но се затваря в собствения си /построен от него/ микро свят. И така си живее.