Всички жени сме ПАТКИ!

Още от най-ранна възраст, ни учат да сме мили, нежни и отстъпчиви. Надъхват ни с разни сапунени сериали, розови сърца и мечета. Зарибяват ни с неща, като "романтика", "принц на бял кон", "вечна любов" и прочие. В следствие на което, порастваме с изкривена представа за реалността и развиваме крайно досадния навик, да приписваме знайни и незнайни качества на мъжете около себе си. "Дават ли ти-вземай! Гонят ли те-бягай"! Да, ама не! Ние продължаваме да търсим под вола теле, да очакваме насреща си това, което даваме, да обичаме безкористно и себеотрицателно. Често пъти намират всичко това за досадно и натрапчиво. Розовите очила замъгляват иначе добрата ни интуиция и виждаме нещо там, където го няма. Следствието от подобна грешна представа, е само едно: РАЗОЧАРОВАНИЕ. Което неизменно води до болка, прекършени надежди и разбити илюзии. По умните от нас, поне съумяват да извадят извод за себе си, да се поучат от грешките си и да оставят времето да си свърши работата. Останалите продължават да ги повтарят до безкрай. Кому е нужен подобен светоглед и нереален алтруизъм, защо да се вярва в нещо, проектирано от собствените ни идеали, кога се отучваш от "емоционалното" и преминаваш на "рационалното" мислене? Дали природата нарочно ни е създала по-уязвими и раними-зависими от закрилата на силните ни половинки и по-идеалистично настроени-за да можем да ги обичаме? За всяка от нас е различно, но ни обединява едно- няма нищо по-лошо от гневен сърбин, кървав българин и отблъсната жена. Рано или късно, съумяваме да смачкаме с крак очилата и да продължим напред. Понасяме удара с по-голяма сила, от колкото сме очаквали да имаме и доказваме, че сме Жени. Може да сме всякакви, но не и Глупачки. Не! И от нас, отърване има...Наранената  гордост е най-добрият лечител. И времето разбира се. А комбинацията е черешката на тортата. В крайна сметка, какво толкова губим...мъже по този свят, дал Господ. Можем да сме патки...а може и лебеди....

[http://www.youtube.com/watch?v=BHqAllSQ_eM]

не ми са спори ... ама не е вярно
всички изпадат в такива ситуации...при мъжете не е по-различно

Стига, Дяволе- нали мъжете винаги се ребедеете с това, че не сте толкова емоционални и приемате нещата от простата им страна. Жените често се "филмираме", но това е по-скоро от емоционалност, не от глупост или безгръбначност.
Ако говорим за връзка, вярваш ли в теорията, че в нея единия винаги обича, а другия е обичан?
Смяташ ли за правилно, ако знаеш, че отсрещната страна е привързана към теб, да и се подиграваш или да показваш безразличие?

Един открит диалог, не е ли по-добро решение за подобни казуси?

при мене няма такива филми ...всичко е открито
и защо мислиш, че всички мъже приемат нещата от простата им страна

Не съм казала всички...нека е "повечето". И не казвам, че е лошо да се преживяват нещата по-леко, без драматизации... Като, че ли по-лесно плюете и продължавате напред, жените повече го преживяваме

убу де ...повече го преживявате

аз не, честно казано. Всъщност зависи, колко съм държала на човека.... Иначе, признавам като по-млада страдах много...сега ЕГН-то помогна да преживявам по-бързо нещата. Пък и съм много лесна...само ме ритни по гордостта и нема да ма видиш вече

ей с туй трябваше да почнеш

питайте дядо си да ви обясни

Недей да спамиш, да не ти обясня аз Някои неща не се променят дори при смяна на обстоятелствата....Кво има да те питам....Вие смятате, че Ние трябва да разбираме нещата по дифолт И се дразните, когато се упорстваме да подобрим или възстановим счупеното. Смятате ни за лигави и досадни...
И познай..Точно колкото по-твърди сте, повече страдате, когато осъзнаете, че сте ни загубили завинаги