или промяната на вятъра Мобилизирате ли се, когато ви се налага някаква кардинална промяна, или по-скоро се оставяте на течението...Процесът болезнен ли е или, колкото по-тежък, по-добре Изобщо как се справяте с процесите, налагащи излизане от обичайното русло...и има ли общовалидни правила?

перфектно се чувствам

когато настъпи такъв момент

да трябва да се променям



и смея да кажа , че когато трябва се мобилизирам .. и то много сериозно

а през останалото време съм в летаргия или дълбок сън ..

като лемур

когато ти е наложена, или когато сам си я избираш

ами трудно е да преценя ...

то се случва някак естествено ..

аз се самонавивам като пружина ..

и в един момент се налага ...

нали все пак не можеш цял живот да си в летаргия ..

но по скоро си самоналагам мобилизация ..

защото не мога дълго време да бездействам ..

просто обичам динамиката и промяната ..

мисля че е съвкупност от двете .....

вътрешна мобилизация .. и влияние на външни фактори

и аз се самонавивам ....това е някакъв защитен механизъм. когато ми се струва, че нещо не е така и се налага промяна.... тогава просто ставам като робот, не си позволявам да мисля прекалено или да чувствам...вероятно, за да не се разколебая в решението си....

а дали е така, кой ще ни каже

Когато реша да направя нещо се мобилизирам на 200%............но докато реша,че трябва.......

Рядко в живота ми е имало нещо неотложно...в общият случай изборът ми е бил определящ...
В общи линии винаги си имам някакво предварително виждане, но допускам отклонения...и се наслаждавам, защото обичам промените и не ме страх от тях

кат ми се прави нещо такова легам да спя докато ми мине