къде е границата : Нещата от живота

karanelka

Бре, толкова рядко изпадам в депресия, че чак не мога да се сетя кога беше за последно...
определено човек трябва да гледа позитивно на нещата, ако те лепне депресията, най-добре е да се правиш, че я няма... /zybat/

simplicimus

LINKI_BLINKI написа:

...., но и секса напоследък липсва

...а си траеш! Ех, Линки, ама за какво са приятелите, ако не протегнат .... ъъъ, ръка, в труден момент? Само кажи и ще измислим нещо! /petel/

badlion

Границата обикновено е там където човек си я постави.
на 28г мислех,че съм на предела на силите си,а точно тогава ми бе най-шибания период до този момент /lud/

Сега на 38г...хм...пак съм на предела на силите си /kreten/

Но преди десетина години просто престанах да се товаря доста неща.Просто теглих една майна и започнах да си живея живота.Престана да ми пука за доста неща,други ги приех,че поне за момента това са ми възможностите.Разбира се,без да влизам в задънени улици.Днес което ти се струва невъзможно и невероятно...след време вероятно ще му се надсмиваш.
Човек не трябва да се стяга и товари прекомерно.

Dafil

аз не вярвам човек да има предел на силите /:)/

винаги може и повече
...и трябва да се научим да се радваме и на дребните работи в тоя шибан живот

като ти каже утре някой колега"аааааааууу, изглеждаш страхотно"-си кажи на себе си"наистина е така", а не"тоя иска да ме изчука"
...със сигурност иска,но то е защото изглеждаш страхотно /zybat/

другото само ще дойде.............някой ден

wild_rose

А, ако можем да се радваме на дребните нещенца в живота... а денят ни е винаги въпросителна?

Като например: Не може ли "аууууууууу, изглеждаш страхотно" да означава "би било супер да разнищим на по питие древната култура на маите или защо аз мечтая да отида до Мексико , а ти в Египет", или "супер би било да послушаме музика заедно. Друго си е да споделиш парче на Трейси дори в мълчание...", а? Или пък "що да не разходим дългите ти крака из парка и да се порадваме на топлия вятър" Все дребни нещица ... като секса :). Или не чак толкова дребни? /nose/

Няма универсална граница. А и отвъд границата не е задължително нищото. И винаги ще има "ами ако..." и слава Богу. Самозабравянето не води до нищо добро.

Dafil

wild_rose написа:

А, ако можем да се радваме на дребните нещенца в живота... а денят ни е винаги въпросителна?

Като например: Не може ли "аууууууууу, изглеждаш страхотно" да означава "би било супер да разнищим на по питие древната култура на маите или защо аз мечтая да отида до Мексико , а ти в Египет", или "супер би било да послушаме музика заедно. Друго си е да споделиш парче на Трейси дори в мълчание...", а? Или пък "що да не разходим дългите ти крака из парка и да се порадваме на топлия вятър" Все дребни нещица ... като секса :). Или не чак толкова дребни? /nose/

Няма универсална граница. А и отвъд границата не е задължително нищото. И винаги ще има "ами ако..." и слава Богу. Самозабравянето не води до нищо добро.

разбирам те,но явно сме на различни вълни в момента /plezene/

dmalchev

LINKI_BLINKI написа:

кога човек може да се срине психически
как може да устои ?
ето ме,аз съм на предела на силите си
усещам се много нестабилна
и в професионален план съм напрегната,неудовлетворена и ужасно натоварена
.. и в личен план съм до под кривата круша
какво да направя,че да запазя разсъдъка си?
дали ще се поддам на слабостта
(какво означава това не знам)
дали ще събера сили да 'изплувам' ?
до сега съм се справяла с всичко,което се изпречи пред мен
и съм го правила с мисълта,че с всичко преди това съм се справяла
ами ако този път не успея ?

не е важно, колко пътя човек ще падне, а колко пътя ще се изправи