Страхът от промяна

Човекът е странна птица. Винаги търси начин да покачва нивото на адреналина си, впускайки се в рисковани начинания, а в същото време, не може да прекрати отдавна изчерпана връзка. Страхът от промяна на навиците, от смяна на добре познати порядки, ваденето от обичайното и познато състояние, плаши до степен пълно блокиране. Защо? Кое точно намялава съпротивителните ни сили към навика или успокоителната му монотонност ни харесва? Защо, когато всичко около нас крещи, че е време да вървим напред, ние упорито и впили поглед в земята, продължаваме да тъпчем на едно място? Една от причините, вероятно е страхът от емоционално нараняване. Друга- мисълта, че няма да се справим на това, новото ниво. Несигурността, дали сме достатъчно силни, да преодолеем собствените си страхове и задръжки. Дори, ако сме напълно сигурни, че Новото в случая значи "по-добро", отново изпитваме влудяващи психиката колебания и съпротива на вътрешното Аз. Някои живеят ден за ден. Други непрекъснато правят планове и то, за най-дребни неща. Едните- са страхливци, че няма да се получи това, което са планирали, а другите- от това, че могат да бъдат извадени от обичайното им и така успокояващо русло. Дали ще смениш работата си, партньора си или ще направиш някаква друга кардинална промяна в живота си, елементът "страх" ще съпътства вземането на решение. Понякога, той може да бъде преодолян, ако се сподели с човек, преживял същото. Друг път, ако нещата бъдат дисекцирани от всичките им страни и се изброят положителните и негативни качества на дадена постъпка. При всички случаи, хората сме страхливци...за жалост, понякога прекалени. С години тъпчем на едно и също място, страхувайки се да се борим за по-доброто си съществуване.  Животът си минава и понякога късно се осъзнава...че  ако не умееш да рискуваш, няма начин да спечелиш.

Никога не ме е било страх да тегля чертата и да започна отначало...така се разведох, така си смених работата преди година...Обичам риска и тъпченето на едно място ме подтиска...Но планове не правя...или поне не съзнателно...решението си идва само...

Нека да приемем, че има 2 типа хора :
- Едните можем да оприличим на влак. Движи се по релси и единствения начин да кривни от правия път е да "дерайлира". Това са хора на привичките. Свикнали са с живота си и никога не правят първата стъпка на промяната, докато живота не ги ритне по главата.
- Другият тип хора можем да оприличим на кола. Винаги могат да направят обратен завой или да завият рязко. Могат да се движат бързо, могат да го правят и бавно. Това са хора, които могат по - добре да контролират живота си и случващото се в него, а не то тях. С две думи - силни хора. Хора, които обичат да контролират, а не да бъдат контролирани, хора които избягват дупките, а не влизат бавно в нея на 1 - ва.

Като извод мога да кажа, че човек рядко надскача собственото си аз!!
Вие преценете дали това е страх или смелост.