Не е лесно да си...кмет

Особенно на град като София. Огромен, почти милион и половина /постоянни жители/ град, задъхан от задръствания и мръсотия. Макар и традиционно "син", е трудно предвидим. Перманентно недоволен, българина хванат в столичния капан, сякаш озверява още повече. Не може да разбере, как мост над Бакърена фабрика, може да се ремонтира за 11,5 месеца като в някоя съседка, за това време ще вдигнат километричен аутобан. Нито схваща, защо ремонтите на пътищата се започват точно по  времето на най-интензивен трафик, а не когато повечето хора са в летен отпуск. Не проумява, защо някой кърпи улици в студа, след като същия тоя асфалт се пука след първия сняг и парите са хвърлени на вятъра. Никак не вярва, че снегорините просто се изненадват от всеки първи снеговалеж, въпреки метеорологичната прогноза за такъв, от преди най-малко месец. Софиянецът се чуди къде отиват парите му за винетки, данъци на МПС и билети за градски транспорт, при положение, че отива за час и половина до работното си място...не до Пловдив! Недоверчивото животно, мръщи очи пред недостига на места в детски градини, при отрицателен прираст...Подивява, когато контрольорите в градския транспорт го глобяват, а циганските ята си пътуват необеспокоявани. Хич не му пука кой точно консеционер пак лапа парите на държавата, оставяйки кофите за боклук да преливат...Не е способен на милосърдие, когато глутница помияри, пресрещат децата му по уж детските площадки. Ако някой би пуснал детето си на място, бъкащо от животински изпражнения и боклуци. Дали Йорданка Фандъкова или някой друг от кандидатите за поста, съзнават срещу какво точно се изправят? И макар, че лично аз и симпатизирам, няма ли да са прекалено крехки женските ръмене, за да играят ролята на феникс и да направят от София, наистина европейска столица? Защото, най-лесно е да обещаеш...трудно се изпълнява.