Когато Хари срещна Сали

Но не по въпроса за това, дали мъж и жена, могат да бъдат само приятели. Тъй като, този спор е стар като света и всеки има различно мнение за него. Прилича малко на онова клише- "Кое е първото, кокошката или яйцето?" В случая имам предвид, когато 24 годишния Хари, срещне 23 годишната Сали и след уж неангажиращ секс, започва поредица от срещи и раздели. Той открива сладостта на редовното облекчение на напрежението, Тя- сигурността на постоянната връзка. Страстта и неопитността са водещи в отношенията им, цветовете са само бяло и черно. Възстават срещу родителското несъгласие да живеят заедно, бунтуват се, срещу намесите уж "за тяхно добро". В крайна сметка се женят в тази крехка възраст, подмамени от убеждението, че техните родители, на техните години, вече и деца са имали и, че щом те са се оправяли, значи няма нищо трудно. Първата година е цветя и рози, любов, романтика и хоп, появява се малко вързопче, което трябва да се храни през 3 часа, памперсите му са на цени, гълтащи средна работна заплата, невинните на пръв поглед буйки-колкото маратонките на двама възрастни. Държавата им подхвърля мизерни средства, с които се предполага, че трябва да се отгледа дете. С тези пари, това би могло да стане само в случай, че бебето мине на вода и хляб, а мама започне да се учи, как се сгъват пелени. Любовта вече леко е отстъпила назад, въпреки, че малкото човече все още играе невинната си роля на спойка.  След  още малко време, Мама вече  започва да нервничи, чудейки се как от глава лук и два моркова да направи вечеря, а Тате-преплита крака връщайки се от една работа и отивайки на друга. Един ден, той открива, че бутилка ракия успешно приспива и най-изтощеното тяло.  Започва редовно да употребява сънотворното, не изпитвайки вина, тъй като отговорността за цялото семейство, той вижда само в себе си. Сали се изнервя от липсата на внимание, чувствайки в себе си първите наченки на обвинението и негодуванието. Тя смята, че без 6-те и ръце, това семейство би загинало на мига. Пиянските запои на доскорошния любим, ниската му заплата и занемарен външен вид, я карат да се чувства самотна и нещастна. Сексът, който до скоро ги е сдобрявал, отдавна вече е мираж. На проклетото бебе му никнат зъби и не спира да плаче, умишлено тормозейки я още повече. Един ден, замаян от алкохолни изпарения, Хари удря Сали и започва началото на края. Дали тя ще вземе бебето и ще отиде при майка си, или ще продължи да търпи, всъщност няма особено значение. Нито един от тях, вече никога няма да е същия, няма да има мечтите и желанията на младостта си. Животът вече ще ги е хванал, усукал, смачкал и изплюл. Дали ще оцелеят, зависи само от силата на характерите им. Заедно или поотделно, зависи от волята и нагласата им. Ако това, което не ни убива, ни прави по-силни- то значи ли, че първо трябва да стигнем дъното, за да изплуваме нагоре? Или означава, че тези, родени със сребърна лъжичка в устата, са слаби и нещастни? Дали мизерията, в която живеем срина семейството като институция...и кое го руши по-бързо - бедността, младостта или собствената ни слабост?

Нито едно от трите струва ми се.
И на 25, и на 35, и на 45 тя пак ще има нужда от неговото внимание, грижи и всички ония дребни нещица, които да я карат да се чувства специална точно за него, точно с него. А отглеждането на дете не е шега,колкото и лесна и сладка работа да изглежда.
И на 25, и на 35, и на 45 отгледан с идеята, че трябва да износи света на раменете си, той все ще е недоволен от постигнатото и все едно дали ще открие алкохола, високите скорости, хазарта или там каквото още се сетите, ако не я удари ще я захвърли в ъгала кано ненужна вещ /не съм сигурна от кое по - боли/ Поддържането на стандарт също иска сериозни усилия каквото и да си говорим.
Младоста? Тя е времето когато сме в състояние да се раздаваме без резерви, без натрупани от горчив опит страхове, без едно на ум. Да отворим себе са за другия до последното ъгълче и това никога повече не се повторя. Мен ако питате това ми прилича повече на сила отколкото на слабост, защото е почти невъзможно да бъде съхранено и подарено на друг в този си вид. Имаш ли това усещане можеш да минеш през света събаряйки стени. Позволиш ли си да го изгубиш цветното става няанс на черното.
Какво би ни донесла мъдростта натрупана с опита. Как биха изглеждали нещата на 35 - например. Ако тепърва трябва да градиш семейство, а междуврменно си се научил да разчиташ само и единствено на себе си, изградил си живота си около работа или среда с дом , социални контакти и т.н. Да оставиш работа и жилище и приятелства и да тръгнес след или при някого. Да зарежеш всичко и да останеш вкъщи с детето, а после? Дали после ще успееш да се закачиш някъде. А всичко постигнато до момета? А неговите навици и нейните привички? А свободата да разполагаш със себе си и това да мислиш за двама?
Няма лесно! Не мисля, че има универсален отговор. Всичко е в нас самите :)В усещането ни за другите. В представите ни за нашата позиция спрямо всико и всички. В подреждането на приоритетите. Бедността, младостта и собствената ни слабост ми приличат на оправдания.

естествено, че бедността!
ако Хари изкарваше достатъчно, нямаше да се налага да работи на няколко места. щеше да има за памперси, че и за гледачка, в уикендите, когато решат да си припомнят медения месец. нямаше да посяга към бутилката и на Сали.

а колко сила трябва да имаш, за да се бориш с безхаберието държавниците към народа?
иначе, винаги е по-добре да си млад и богат, отколкото стар и беден

Всичко си е до човек,характер и най-вече воля...
Намеси ли се трайно "сънотворното" и оттам нататък верижните последствия като системно изнервяне,запои,дрязги,липса на секс,удари...тая песен е изпята.

и за бедността нещата са спорни. За това в каква позиция ни поставя държавата няма да коментирам, то и няма място за коментар. Но има и друга страна. Ще говоря за себе си за да съм конкретна и да избягна залитане.
Това което аз бих искала да работя и мога да работя и бих била пълноценна, никога не е носело пари. Тогава... Виновен ли ми е някой, че когато съм избирала в каква посока да се развивам не съм избрала такава, която гарантира сериозен доход? Или в един период от живота си всеки трябва да вземе решение в каква посока да върви, ако не се е ориентирал в правилната, ако не е постоянствал, ако не е имал амбицията да постигне нещо точно в тази посока естествено ще е слаб финансово. Следва, че след като съзнателно съм избрала нещо не толкова доходоносно съм била долу - горе наясно, че няма да живея в лукс и лесно. Каква е логиката тогава да си го излея върху партньора?!? Да изливам ежедневно, ежеминутно неудовлетвореността от себе си върху човека, който ме е избрал и приела точно такава... и в това не намирам логика. Никой не обещава лесен живот след брака. Преди или след той е един и същ. Само дето след е с предпоставка за споделяне. Защо тогава да не е по - лесно, а трябва да става все по - трудно? Аз самата минах през диалози, в които силната половина от цялото говореше във финикийски знаци, а "слабата" /слагам го в кавички, защото не съм сигурна колко слаба е и дали изобщо е/ в отношение. Диалог за едни и същи неща, но с понятия от различни измерения. Грандиозно разминаване. Проблемите идват с разминаването. С грешния избор на партньор. В това, че много хора не са на ясно и до 35 - тата си година какво искат за себе си и по - важно от себе си /това съм го виждала с очите си/. Според мен всичко останало е следствие.

П.П. Направо се олях. Стискам ръка на този който ще си направи труда да го прочете.

Аз го прочетох. И ще ти кажа, че със сигурност е трудно човек на 25 години /ако приемем, че е млад и незрял/ да има верни и работещи критерии за живота, любовта и брака /или съжителството въобще/; да има усета да разбира отсрещния дали е искрен в това, което изразява /себе си, действията си, същността си/.
Защото другите биологични видове на тази възраст са вече остарели, а ние - хората - тепърва започваме да навлизаме в същинския живот /обществения, социалния/.
Явно куца обучението на поколението и не само в България, ами изобщо. Щото разводи, раздели и то в огромни мащаби, и то като постоянно нарастваща тенденция, има навсякъде по света.
Тоест, ако човек се е събрал на тази възраст, не се е развел, не се е отчуждил, омръзнал и прочие с ближния, ТОВА СИ Е ЧИСТ КЪСМЕТ.

Но късмета в живота е друга тема.

"знай, че за каквото и да ти говорят става дума за пари"
просто, парите са универсално разменно средство, срещу което можеш да получиш онова от което имаш нужда - стоки от първа и втора необходимост, услуги (вкл. здравеопазване и платена любов), луксозни стоки и почти всичко... а вероятно също, удовлетворение от постигнатото и дори щастие..., ако успееш да ги запазиш като средство, без да ги превръщаш в цел.

а отношението към хората, и въобще живота, се формира освен от чувствата и възпитанието и от нещо друго, което, с две думи, бих нарекъл 'усещане за сигурност'. то е спокойствието за утрешния ден; липсата на сприхавост, трескавост, нервност, стрес; усещането, че владееш ситуацията и ще се справиш.
когато липсва сигурността, човек се затваря повече в себе си и напред излиза егото, за да го самосъхрани. реакциите и отношението са съвсем различни

живота стана продължителен
преди няколко века средната продължителност е била към 45 години и е имало смисъл да имаш деца на 18 - 20 години ...
стана и по-сложен и съответно ни трябва повече време за това, дето му казват опит ...
сега го измислих, ама има няква логика, а

стига да уточниш на колко години са вашите, по твоята логика

защо ми се се струва,че същноста се измести в друга насока, дори прерасна в спор - кое кара хората да не се понясят, кое изкривява и модефицира нашите принципи и възгледи,защото предполагам при такова развитие на човечеството при такава история те донякъде са генно заложени - кое, как и защо и тук идва същноста колко хари разбира сали и колко сали разбира хари Всичко описано влияе на поведениетони и ни кара да предприемаме едни или други действия, но истинския хари или сали би ни разбрал и ще си позволя да цитирам една рекла ... ни дава крила, не е въпроса на колко си, а на кого си попаднал ....