"1984" = 2010 - това е проблемът


Аз съм онзи сърдит млад човек, онзи, който избра да остане в страната си, защото намери смисъл в нея. Слушах достатъчно за „онези" времена преди 1989 г., сблъсках се с голямата промяна върху раменете на баща ми, който крачеше по студения площад. После разбрах достатъчно за тоталитаризма от разказите на родителите ми и техните родители. Малко по-късно почнах да правя разлика между демокрация и тоталитаризъм, между свободата на словото и Големият брат - Всевиждащото око.

Или си мислех, че правя разликата.

И тъкмо отпразнувахме 20 години от Голямата промяна, и съм на път да реша, че разлика няма. Една крачка, една-единствена крачка само трябва да направи МВР, и моята неприкосновена, лична свобода ще бъде отнета.

Онази свобода, заради която баща ми крачеше в студената зима. Заради която вървяха и много други. Електронната ми кореспонденция, глупостите ми във Facebook, SMS-ите и разговорите ми - сутрин, обед, вечер, нощем, призори, пролет, лято, есен и зима, ще бъдат контролирани от Големият брат, Всевиждащото око или все ми е едно от кого.

Има-няма три седмици, и народните представители ще трябва окончателно да си кажат тежката дума и да осъдят съдбата на моята свобода.

Предварвайки трите седмици, искам като (все още) свободен човек в свободна страна да кажа това, което мисля. Властта унижи баба ми, като не й даде 25 лв. за Коледа, защото пенсията й е 210 лв. Баба ми погледна на това с голяма усмивка и още по-голямо презрение. Ще мине без пуйка, портокали, банани, уиски, фъстъци, луканка, филета, торта и тем подобни глезотии, просто защото те не могат да заменят достойнството й. Тя е над тези неща. Ще си обуе дебелите топлинки и ще си чете книга. Пет пари няма да даде за Станишев, Доган и Царя или който там е виновен. И тях ще подмине с голяма усмивка и още по-голямо презрение. А поредните политически решения ще приеме кротко: „Всичко в историята се повтаря, запомни това от баба си".

Но не е там работата.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна държава да заявя, че вали сняг, защото е зима и защото това е нормално. Не е нормално обикновеният човек, който трябва да отиде на работа, за да храни семейството си, да се тътри с часове по заледени пътища, километрични опашки и между снегорини, които "чистят" с вдигнати гребла. Не е нормално и да приема всичко това с иронична усмивка и тиха псувня. Защото, както беше казал един психолог, апатията е най-яркият знак за социалната депресия, обхванала обществото.

Но не е там работата.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя, че изобщо не ме интересува някакъв си тип Гейзо ли, Мейзо ли - все тая - бил в Германия или не бил в Германия, пък не бил минал границата със Сърбия, пък поседял малко в ничия земя. Хич даже не ме интересува Маймуната, Бизона, Дебелия, Слабия, Червото, Гущера, Червея, Охлюва и не знам кой си какво и що. Все ми е тая кои са. Те са проблем на МВР, но МВР да не го решава, отнемайки свободата ми.

Но не е там проблемът.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя: Когато (ако) Народното събрание одобри окончателно промените в Закона за електронните съобщения, никога повече в чат-а или в телефонните си разговори няма да кажа, че властта е силна на думи и слаба на действия, няма да критикувам и да казвам мнението си на висок глас.

Или НЕ - ще го правя и ще го правя още по-ожесточено, за да има смисъл оная зима преди 20 години. Ако трябва, пак ще застана върху раменете на баща ми, за да извикам отвисоко, че СИ ИСКАМ СВОБОДАТА.

Защото, ако ми Я отнемат, тогава малкия камък от Берлинската стена, отчупен от родителите ми, ще престане да бъде реликва и ще се превърне в сувенир.

Предварвайки трите седмици, искам ВСЕ ОЩЕ като свободен човек в свободна страна да заявя, че съм много ядосана. Доскоро се гордеех, че съм живяла твърде малко в „ония" времена, за да ги помня отчетливо и да усещам пораженията им.

Сега не се гордея с действителността.

Сега съм един млад сърдит човек, който не желае службите да знаят на кого какво съм писала, какви контакти имам и кога с кого общувам. И оправданието, че така МВР ще работи ефективно, не върви. Не желая никой да наблюдава живота ми.

Така разбирам свободата.

Да, точно така.

На 4 юли 1776 г. в Декларацията за независимостта американските губернатори заявяват: „Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие".

През 1879 г. е гласувана Търновската конституция, чийто чл. 77 гласи: „Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон".

В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име". (Чл. 32.)

И още: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени". (чл.34.)

Затова предколедно се ужасявам, че в 2010 г. всичко това може да бъде загърбено, зачеркнато, пренебрегнато и неглижирано, за да се върнем към оная фикционална (и не съвсем) Джордж-Оруелова "1984" година.

Защото там пише: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила".

Е в това всъщност е проблемът.

Автор: Деа Манолова
Източник: dariknews.bg
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=455746

чудесна статия....с много истини

първо искам да се разгранича от така наречените служби или всевиждащото око, но мога като демократичен човек да заявя съгласен съм с това някой някога да ме подслушва, но насреща да ми даде свободата да ходя по улиците и да не се претеснявам че някъде накои по погрешка просто ей така защото съм в неподходящото време на неподходящото място ще ме гръмне .....да определено това е стресиращо но все пак е вид цена, като тази къде една реликва да не се превръща в сувенир ... но май и така може да се тълкува това щом си имаме маймунчовци и тем подобни човекоподобни .... абе

весело посрещане на новогодишните празници
..... пожелавам си политик къде иска да остане в историята, аз съм склонен на компромиси ........ и не виждам нищо лошо в това, ако целта е една

Това е само началото.

Защото стремежът на властта е да индивидуализира, маркира и следи всеки човек. И не сме далече от деня, в който ще имаме паспорти с биометрични данни, тотално филтриране на кореспонденцията, чип в тялото /който ще може да се прихваща от ДжиПиЕс/ и най-накрая - мини хард диск, който както паметта ни ще запечатва нашия живот.
Всичко това - в оправдание за борбата с тероризма, престъпността, свинския грип и куп други явления, които ще бъдат измислени.

Тогава животът в романа на Оруел ще ни се стори свобода. Защото ще живеем както в Матрицата.

не вярвам да е чак толкоз зле ... нито пък, че могат да следят всички едновременно
само някои значими хора, ама тях и така си ги подслушват и следят в нета ... така че практическия ефект върху мен и теб ще е нулев

В реално време едва ли може да бъде следено цялото човечество.
Или целия ни народ.
Но нищо не пречи да се трупа база данни.
И когато ВЕЧЕ има значение, тези данни да бъдат използвани С ЦЕЛ.
Това, че ние двамата с теб се самоопределяме като НЕзначими, ни лишава практически от възможността да станем значими, без преди това да са натрупани солидни данни за начина ни на живот...
Просто разликата ще бъде, че значимите ги следят в реално време, а незначимите - с архивирани данни.

Имам една много интересна теория.
Винаги съм си мислил, че досегашната конструкция на нормите в обществото дава на човек възможност да извърши едно престъпление. Когато не е криминално проявен, той може да се надява /до края на живота си, което ще бъде и неговото наказание/, че няма да бъде разкрит. Защото полицията не разполага с негови отпечатъци, ДНК или други данни, с които да може да го заподозре.
Така, изначално, всекиму е даден шанса да допусне грешка /имам предвид да извъшиш нещо необмислено, без да имаш реална представа за последиците/ и да останеш неразкрит.

Е, именно с това предварително вкарване на хората в регистри и снемайки всичките им параметри, ни лишават от възможността да сгрешим и да останем ненаказани.

Ами тези които които няма от какво да се притесняват,страхуват...няма да им пука за тези неща.А тези които има...хм,винаги ще се отварят някакви "дупки"

нема страшно...майстори са по запълването на дупки

Мисля, че не си прав Лъве.
Аз няма от какво да се притеснявам /щот алибито ми е желязно /, но защо трябва да ме класифицират и водят под отчет
Както и останалите ...

то и сега се трупа бе пепи
гугъла ни следи легално и има досие на всеки