Можете ли Да не знаете чуствата на отсрещната страна и въпреки това да я/го обичате . Да нямате никакви индикации за съвпадение с вашите мераци...и пак да обичате

не

казват, че това е съвършената любов...алтруистичната. и аз не мога, но ми е интересно, има ли такава любов..

ако НЕ знаеш ... може би
надеждата умирала последна

но ако знаеш, че не те обича и да обичаш
тва си е мазохизъм
на това е способен може би само родител към детето си

знам ли и аз

да не се хилиш такава...
МОЖЕ ДА...повечето ни първи любови са такива...и макар и наранени и споделени (иначе няма да са бивши )...парче от сърцето остава там завинаги...
дилемата която аз имам е ...във какво точно се влюбваме първия път ...в човека обект на любовта ни ...или в чувството любов

ми аз бях много влюбена първия път...ама си мисля все, че Него обичах, не чуството Наистина все нещо остава, спор няма ...но някои като мен и се учат...да не повтарят например

Аха.
Мен ме друса почти 2 години вече.

защо...и как

не знам.така, изведнъж, неочаквано, без предупреждение, нахълта, завъртя ме, промени всичко около мен, страдах, пораснах, промених се в +, болно ми е, когато я няма и съм безумно щастлив с нея, искам я, за нея направил бих всичко, тя е ТЯ, Жената на живота ми, онова, което освен детето ми му придава някакъв смисъл, живец, тръпка,..И вечното съмнение дали Я заслужавам..
А бе не сте ли били пубери влюбени? А Тя пък нехае..
Много добро парче.
Прекрасен текст на Л.Левчев, а министъра го "рецитира" страхотно! :)

....силни думи...сигурно всеки от нас, си е мечтал, поне веднъж да бъде обичан така. Не заради това, което е , а въпреки това, което е.....