Все си мислех, че всичко съм видяла, че вече няма какво да ме учуди и впечатли чак толкова. До оня ден..Наложи се да поработя в голяма застрахователна компания, по-точно в Ликвидация на щети /автомобилни/. Него ден, сякаш планетите се бяха събрали нещо и идваха все странни хора – такива с претенции, такива незнаещи какво искат, такива, дето се пробват да те играят надребно, усмихнати, сърдити...бе шарено като живота. Тогава влезе мъж, на видима възраст около 40г.с леко изхабени дрехи и коса мазна и пълна с пърхут. Падна ми се на мен, издекламирах дежурните реплики и зачаках да видя какъв му е случая. Мъжът извади 5 пръста дебела папка с логото на компанията и започна да рови вътре. Дълго търси и накрая ми тръсна проформа-фактура издадена от някой сервиз, в който се описваха проблеми по ходовата част на....Мерцедеса му. Да! При това S-класа. Вярно, не новата “еска”, беше модел 2001г, но все пак Ес класа! Обясни ми, че попаднал бил в дупка, от което скършил носач, пък закачил и маркуч, та текнало хидравлично масло и..и...Щети големи. Запчнах да описвам събитието, когато мъжа изведнъж добави и шофьорското огледало. А! Не става тъй –обясних му – как от дупка- огледалото! Това уж било друга щета, тамън сутринта я бил видял. В тоя бизнес, играчи бол...Всеки си мисли, че е по-хитър от тебе, че ще те забаламоса и излъже. Истината е, че застрахователите са видели и две, и двеста, но политиката на компанията не толерира спор с клиента – завеждаш му там щетата, ако е в допустими норми – плащат я, ако не- резюмирано я отхвърлят и толкоз. Заведохме му на бедния баровец с Мерцедеса две щети и отидоха колегите да направят оглед. По едно време се разяри луд спор. Вещото лице се кокореше от канала и обясняваше ожесточено, че тая кола не е удряна отдолу. Слязоха и други и потвърдиха. Огледалото било стара щета, виждаше се от предходни снимки – един след друг взеха да убеждават клиента-тарикат. Мъжът се тръсна пред мен и поиска лист за възражение. После изписа 2 /два!/ листа формат-А4, обясняващ кога, какво сее случило, как ние сме супер некомпетентни и как се опитваме да го подведем. След час, един колега ме повика навън и виждайки изтощението ми от борбата с нахалника, ме заведе при въпросния автомобил.
БОЖЕ! Че е било Ес класа, било е! Зверски счупено задно стъкло, дупки, резки и удари по цялата кола, а вътре...! Хартии, дрехи , кашони...останки от нещо прилично на кутия за пистолет...Клошарска история! Автомобила се оказа лизингова собственост, с неплащани от кой знае кога вноски – защо не си го бяха взели, никой така и не разбра.
Точно тогава, ми стана мъчно. Погледнах тоя окаяник, който видимо живееше в колата си, свързах неадекватните му реакции с психични отклонения и ми дожаля..Колко мъка има по тоя свят, Боже! Кой знае кога и какво беше продал за да купи тоя Мерцедес...И какво ли щеше да стане с тоя неуравновесен човек, когато и него му вземат? Съдейки по писаното, нито беше неграмотен, нито прост – какъв ли е бил, преди да изпадне така?
Него никой никъде не го чака. Няма жена....няма деца. Няма и да има...Един жалък, напълно пропилян и безсмислен живот. Който беше свършил преди още да е започнал....